Вокалните дуели на Анди Дерис и Михаел Киске разтърсиха 10

 Вокалните дуели на Анди Дерис и Михаел Киске раздрусаха 10 000 в „ Арена Армеец “   Три столетия в историята на Helloween – тази на Кай Хансен (китарист и първи вокалист на бандата), Михаел Киске и Анди Дерис, се събраха в метъл угощение за сетивата под покрива на „ Арена Армеец “ през вчерашния ден. Турнето Pumpkins United маркира десетия звуков десант на немските хеви божества на българска земя. Това обаче беше концертът с най-мащабна образна опаковка и тон, тъкмо както прилича на историческия риюниън на членовете на групата. Сцената изглеждаше грандиозно, а мощността на баса от колоните разтърсваше и в костите първите орди почитатели, полазили терена малко след 19 ч. Близо час по-късно хората започнаха да скандират нетърпеливо името на бандата и след минути получиха приемлив отговор под формата на първите акомпанименти на Helloween. Дерис и Киске кръстосаха тембър в първия от десетките епични вокални дуели за вечерта и накараха близо 10 000 да настръхнат. Киске продължи с I`m Alive, а Дерис подвигна децибелите на еуфорията в залата с If I Could Fly. На голяма стена зад музикантите се прожектираха архивни фрагменти от турнета и бекстейдж моменти, а в паузите сред обособените групи песни вървяха къси клипчета, чиито съществени герои бяха талисманите на Helloween – анимираните тиквени герои Сет и Док. Хансен докара вратобол и мускулна тресчица на присъстващите с ударна серия, включваща Starlight, Judas, Ride the Sky и Heavy Metal (Is the Law). Спомени от времената, в които нямаше новобранска или ваучър край лагерния огън, на който двойките танцуваха дистанцирано блус, като че ли страхувайки се да не изгорят по искрата между тях, Дерис и Киске върнаха с The Tale That Wasn`t Right и Forever and One (Neverland). Двамата приседнаха на столове, с което поуспокоиха и пристрастеностите в залата. Малко след 22 ч, когато всички чакаха, че Helloween ще развеят трибагреника и сред две глътки бира ще се сбогуват с почитателите, стартира началото на грандиозния край – пет композиции, припомнили за какво тази група е иситнска институция в спийд метъла. Началото бе поставено с Eagle Fly Free, последва неочакван кавър на Blue Suede Shoes на Елвис, паметната Keeper of the Seven Keys и 20 минутно, отвяващо главите соло на Кай Хансен (In the Hall of the Mountain King). Future World и I Want Out бяха последните части за вечерта, които изстреляха публиката в едно по-добро духовно измерение.